Димитър Атанасов, общински съветник от ПП ГЕРБ:

Нуждаем се от Министерството на туризма

Според него крайбрежната ивица трябва да се управлява от специализирана администрация

Общинският съветник и ръководител на ГЕРБ Предприемачи – Варна, Димитър Атанасов участва в национална кръгла маса по туризма, организирана от ПП ГЕРБ. Той бе лектор по темата „Развитие на концесиите за предоставяне на услуги на територията на морските плажове в Република България”. Ето какво точно каза Димитър Атанасов пред участниците във форума:

„Ресурсите на Република България и особено „… подземните богатства, крайбрежната плажна ивица …”, съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, са изключителна държавна собственост. Тези обекти не могат да бъдат собственост на друго лице и или да имат друга форма на собственост, която не може да се преобразува, включително и с архитектурни планове, планове за земеразделяне и т.н. В момента неправилно се приема, че крайбрежната плажна ивица се свежда само до черноморските плажове. Необходимо е да се има предвид, че крайбрежната плажна ивица на Република България включва освен Черноморското крайбрежие и крайбрежната плажна ивица по река Дунав и другите водни пространства – това е част от сухоземна територия, разположена в непосредствена близост до естествен или изкуствен воден обект, която се използва за плажни дейности и рекреация.

Крайбрежната плажна ивица е особен ресурс, който се използва за курортно лечение, профилактика, спорт, туризъм, почивка и развлечения. Тя е ресурсът, от който зависи летния туризъм по българското Черноморие.

Първият опит за регулиране на дейностите, свързани с плажовете в Република България и в частност морските плажове е приемането на Наредба № 5 от 10.04.1997 г. за условията и реда за предоставянето и осъществяването на дейностите и услугите на морските плажове на Република България през летния сезон на 1997 г. Въпреки краткото си действие, тази наредба постави основите на нормативна регламентация на дейностите, които се извършват по морските плажове. С приемането на Закона за туризма през 2002 г. в т. 13 на § 1 – допълнителна разпоредба, за пръв път беше регламентирано, че „… отдаване под наем на плажни съоръжения …” съставлява „Допълнителни туристически услуги”. Плажните дейности и услуги намериха подробна регламентация в приетата Наредба за категоризиране на плажовете (НКП), където за пръв път са дадени минимални задължителни изисквания за обезопасеност, информационна обезпеченост, спазване на санитарно-хигиенните норми и предлагани туристически услуги за определяне на съответната категория на плаж. Дейностите и услугите във връзка с морските плажове зависят от няколко групи предпоставки, които най-общо могат да бъдат разделени на две – обективни и субективни. Обективните предпоставки са свързани с местоположението, достъпността, големината, състоянието на покритието (пясъчен или друг седимент), състоянието на прилежащата акватория и морското дъно, и т.н. Очевидно е, че не могат да се сравняват морските плажове, прилежащи към курортен комплекс „Златни пясъци” и в местността „Силистар”, или огромния морски плаж, прилежащ към курортен комплекс „Слънчев бяг” и малките каменисти плажове в курортен комплекс „Русалка”. Различни са, дори морските плажове към населените места – едно са плажовете в големите градове – Варна и Бургас, и плажовете в малките населени места като село Варвара или село Синеморец.

Тъй като възможностите за развитие на различните видове дейности и услуги в различните видове обекти е различна, наложително е пажовете да се групират в няколко групи:

1. Плажове в района на националните курортни комплекси – “Албена”, “Златни пясъци”, “Св. Св. Константин и Елена” и “Слънчев бряг”;
2. Плажове в района на ваканционни селища и курортни комплекси от затворен тип – ”Русалка”, “Ривиера”, “Слънчев ден”, “Елените” и “Дюни”;
3. Плажове в района на големите градове – “Градски плаж – Варна”, “Градски плаж “Бургас”, “Градски плаж – Видин”, “Градски плаж – Русе” и “Градски плаж – Силистра”;
4. Плажове в района на населени места – всички плажове в границите на урбанизираните територии на населените места;
5. Плажове в районите на къмпинги и вилни зони;
6. Плажове извън урбанизирани територии.

Това групиране щеше да позволи прецизирането на изискванията и уредбата, и да се създаде възможност за по-добро запазване на естествените природни дадености на морските плажове.

За съжаление досегашната държавна администрация не се съобрази с аргументите от практиката и сега е на лице парадоксалното нормативно изискване по един и същ начин да се устройват и оборудват морския плаж пред курортен комплекс „Слънчев бряг” и морския плаж в близост до защитената местност „Иракли”.

Наредбата за категоризиране на плажовете регламентира извършването на различни дейности и услуги и в частност – общодостъпността. Необходимо е да се има предвид, че „общодостъпно” не означава „безплатно”. Общодостъпно означава, че всеки може да посети морския плаж, но ползването на услугите е срещу заплащане. Основно изискване е осигуряване на не по-малко от 20% от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, като това е задължително и за трите категории морски плажове. Целта на регламентацията е повишаване на качеството на туристическия продукт и това е намерило израз в изискването за обособяване на зони за комплексно предлагане на плажни услуги. По принцип такива зони се обособяват най-често в курортните комплекси от „затворен тип”, каквито са „Русалка”, „Ривиера”, „Свети Илия”, „Слънчев ден”, „Елените”, „Дюни” и пр., където услугата изисква стаята в хотела да разполага с чадър на плажа.

В „отворените” курортни комплекси, каквито са „Албена”, „Златни пясъци”, „Св. Св. Константин и Елена”, „Слънчев бряг”, рядко се случва хотелиерите да сключат договор с концесионера на съответния плаж за осигуряване на плажни услуги, а за плажовете в населените места такова осигуряване на туристическите услуги все още е екзотика.

Зоните за комплексно предлагане на плажни услуги ще повишат качеството на туристическите услуги, включително и като оставят в миналото търговията, изразяваща се в предлагане на семки, понички, варена царевица, сладолед и др. на таблите на тълпите разносни търговци, знаещи по една-две чужди думи и със съмнителна хигиена. Разносната търговия предполага оборудване на съответни преместваеми търговски обекти в непосредствена близост до плажуващите, за да има възможност сервитьорите да обслужват непосредствено на плажната ивица без да се налага да се напуска плажния чадър или шезлонг. За да бъдат изградени такива обекти се изисква те да отговарят на всички строителни изисквания, включително на санитарно-хигиенните и противопожарни норми, а лицата които работят в тях следва да отговарят на необходимите нормативни изисквания.

Тъй като през последните години строителството на огромни хотели, включително върху плажната ивица, взема застрашителни размери, в някои депутатски среди се зараждат радикални идеи от сталински тип, вместо да се премахнат незаконните хотели и басейни, които са изградени върху плажовете, включително върху защитени пясъчни дюни, да се забрани поставянето на преместваеми търговски обекти изобщо. Изброените изисквания и нормативи в момента се прилагат и най-вече контролират основно по морските плажове предоставени на концесия. Останалите плажове, които по закон трябва да се управляват и стопанисват от държавата в лицето на Министерство на регионалното развитие и благоустройството практически не се контролират. Отчитайки особената ценност на обектите изключителна държавна собственост, Конституцията е определила и особен ред за тяхното управление – те се управляват от Министерския съвет, който може да даде концесия за обект изключителна държавна собственост. За управление на имотите публична собственост или предоставянето на обществени услуги или услуги за обществото във връзка с публични имоти, съгласно правото на Европейския съюз публичните власти имат свободата да извършват сами стопанска дейност или да я възлагат на трети страни. Обединяването на отделни форми на сътрудничество между публични власти и частен партньор, което има за цел осигуряване на капитал, финансиране, строителство, ремонт, управление и / или поддържане на инфраструктура и/или предоставяне на услуги най-общо може да се използва публично-частното партньорство.

При последните две правителства (на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев) министерство на регионалното развитие и благоустройството след като проведе няколко „успешни” концесионни процедури за автомагистралите на България, прави всичко възможно да се отърве от морските плажове, като периодично ги предоставя за управление на областните управители или общините, а през последните няколко години систематично поставя концесионерите в неблагоприятно положение. И както намекна зам.-министър Савин Ковачев – който не е съгласен да се откаже доброволно.

Сегашната държавна администрация предлага различни нови мерки за повишаване на „общодостъпността” на предлаганите услуги. Предложенията сигурно звучат добре и допринасят за популизма на съответните служители, но ако някой си мисли, че могат да се предлагат добри туристически и плажни услуги, и да се привличат богати туристи с продажба на варена царевица в кофа от разносна търговия, и предлагане на възможност на всеки да си забие чадърчето където иска, ще очакваме дълго инвестиции в плажовете.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. Поради особената важност на Черноморското крайбрежие за икономиката на Република България трябва да започне работата по прилагане на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, като се създадат необходимите подзаконови нормативни актове. Към днешна дата в голямата си част законът е неприложим, тъй като липсват подзаконови актове по неговото прилагане, включително наредби изрично предвидени в закона;
2. Като се отчитат спецификата на Черноморското крайбрежие като територия, където се съседстват и се преплитат:

• имоти публична и частна собственост, имоти държавна, общинска и частна собственост;
• населени места, урбанизирани територии, земеделски земи и земи горски фонд;
• защитени обекти и територии, резервати и природни паркове;
• морски плажове;
• транспортни обекти;
• съоръжения за отглеждане и добив на морски организми и аквакултури,

е необходимо да се създаде Министерство на туризма и специализирана администрация към него, която да съгласува и синхронизира работата и действията на останалите лица – физически и юридически, общини, министерства (на земеделието и храните, на транспорта, на околната среда и водите и държавната агенция по туризма).

3. Необходимо е да се обърне особено внимание на управлението на морските плажове.

В момента се отделя прекалено голямо внимание на процедурите на избор на партньор на държавата, който да стопанисва отделния морски плаж (отдаването на концесия или предоставянето под наем на отделния морски плаж), след провеждане на процедурите тези плажове се контролират и проверяват постоянно, но останалите плажове, които се управляват по закон от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и особено „безстопанствените плажове” (плажовете, които МРРБ не може да „натресе” на областните управители или общините) на практика остават наистина „безстопанствени” – те не се проверяват и контролират.

Необходимо е да се създаде специализирана администрация, която да се занимава именно с управлението на морските плажове в цялата им сложност – морските плажове като курортен ресурс, морските плажове като особена територия под определена защита и т.н. Това може да е дирекция към Държавната агенция по туризма (Министерството на туризма) или Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

4. Необходимо е държавата най-после да разбере, че концесията е форма на публично частно партньорство и трябва да започне диалог с концесионерите за решаване на проблемите с морските плажове. В тази връзка е нужно да се създаде постоянно действащ консултативен съвет или работна група между концедента и концесионерите (както например е изграден Националния съвет по туризъм обществен консултативен и координационен орган към председателя на Държавната агенция по туризъм).

Председателят на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов се срещна с представители на Варненската туристическа камара.

Разговорите бяха инициирани от общинския съветник Димитър Атанасов, като целта бе да се обсъдят проблемите в бранша и възможностите за решаването им.

Страната ни се нуждае от нов Закон за туризма, заяви по време на срещата Атанасов. Той повдигна и въпроса за нуждата от Министерство на туризма.

Според Цветанов, за да бъде страната ни привлекателна туристическа дестинация, трябва да се започне от инфраструктурата. Не може да се строят хотели, а да няма път до тях, коментира председателят на ПП ГЕРБ. Зад неговата позиция застанаха и браншовиците. Те също заявиха, че е необходим нов Закон за туризма, тъй като старият бил кърпен поне 15 пъти. Според тях трябва да се регламентира екскурзоводската дейност. Проблемът с рекламата и липсата на определен бюджет за нея също е на дневен ред, заяви доц. Стоян Маринов от Варненската туристическа камара. Георги Шипковенски, секретар на камарата, пък коментира, че визите не трябва да спират идването на туристи у нас.

Браншовиците поставиха и други конкретни проблеми, за които Цветан Цветанов обясни, че експертите на ГЕРБ ще дадат конкретни отговори на следваща среща.